Крушунски водопади
Местност „Маарата“ е разположена в с. Крушуна. В нея се намира най-голямата водна травертинова каскада в България. Тя се състои от Крушунския водопад, падащ от височина 20 метра, след което разделящ се на няколко ръкава и създаващ още няколко по-малки водопада. Около Крушунските водопади се намират и запазени скални ниши и килии на Крушунската обител на монаси-исихасти от 13-14 век. Интерес предизвикат и виреещите редки ценни растителни и животински видове, вписани в Червената книга на България. За удобство на туристите е изградена екопътека, която дава възможност за по-лесен достъп и часове наслада на уникалната гледка.
Урушка Маара
Урушка Маара, наричана още "Пройновската пещера", се намира в село Крушуна. Тя има вход от горната част на Крушунските водопади. Силно разклонената, двуетажна пещера се състои от суха и водна галерия, които в краищата си се сливат. В пещерата има 12 езера с дълбочина от 1 до 2 м. Карстовите води от пещерата са спомогнали за сформирането на красивия и уникален Крушунски водопад.
Пещера Стълбица
Пропастната пещера "Стълбица" е наречена така заради стъпаловидното й развитие в дълбочина, както и заради поставената в миналото от местното население дървена стълба, по която се е слизало до пещерната зала. Сега достъпът до пещерната зала е по стабилна метална стълба с перила. Когато слънцето прониква през входа и огрява дъното на пещерата в близост до края на стълбата, влагата от осветеното място започва да се изпарява и мястото добива мистично. Вдясно от стълбата в долната част на пещерата има голям камък с изключително красиви образувания откъм тъмната му страна.
Пещера Голяма Гарваница
Вертикалната пещера "Голяма Гарваница" е с дълбочина над 60 метра и дължина 275м. В нея се влиза по почти отвесната метална стълба. Галериите на пещерата са изпълнени с наноси. По централната галерия от лявата страна е "Чешмата" - естествено оформено образувание, от което блика единствената питейна вода в пещерата. Около пещерата има навеси за почивка, беседки и чешми.
Деветашка пещера
Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Пещерата е описана още през 1877 г и е известна още като „Окната“ заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона. Проучванията показват, че Деветашката пещера е била обитавана с известни прекъсвания през почти всички исторически епохи. Най-ранните следи от човешко присъствие са от средата на старокаменната епоха преди около 70 000 г. пр.Хр. В миналото пещерата е била засекретен военен обект и до началото на 90-те е била използвана за съхранение на петрол. Деветашката пещера е от международно значение като убежище на прилепите и е включена като приоритетен обект в списъка на EUROBATS.
Покрит мост на Кольо Фичето
Покритият мост в гр. Ловеч е един от символите на града. В края на XIX в. жителите на Ловеч се обърнали към самоукия майстор Колю Фичето с молба да построи покрит мост с дюкянчета. Той започнал строежа през 1874 г. и го завършил през зимата на 1876 г. Основите на моста били направени от камък, а останалата част – от дърво. По протежението му били разположени 64 занаятчийски и търговски дюкянчета. Покритият мост бил украсен с четири скулптурни фигури – лъв, двуглав орел, женски бюст и тояга с топуз. Днес от тях е запазена само фигурата на лъва. През август 1925 г. пожар унищожава моста. В периода 1927 – 1931 г. е построен нов железобетонен покрит мост. По-късно той е преустроен така, че максимално да се доближи до оригиналния мост на Колю Фичето. Покритият мост свързва новата част на града със стария град – архитектурно-историческия резерват „Вароша”, където се намират музеят на Васил Левски и Етнографският музей. Мостът над река Осъм е и единственият покрит мост на Балканския полуостров. По него са разположени магазинчета, кафене и сладкарница, от които се открива красива гледка към реката и града.
Архитектурно-историческият резерват ”Вароша”
Архитектурно-историческият резерват ”Вароша” обхваща цялата стара част на град Ловеч по десния бряг на река Осъм. Старият квартал на Ловеч „Вароша” е обявен за архитектурно-исторически резерват през 1968 г. Улиците на „Вароша” са тесни, криволичещи и красиви. Къщите, изградени в периода 1850 – 1870 г., са най-добрите представители на варошлийската архитектура. Типично за тях е, че нямат дюкяни, защото цялата занаятчийска дейност е съсредоточена на търговската улица и Покрития мост. На територията на архитектурно-историческия резерват “Вароша” се намират над 200 исторически и архитектурни паметници от местно и национално значение. Сред тях са: музей “Васил Левски”, Етнографският комплекс, Ловешката средновековна крепост, църквите “Успение Богородично” и “Света Неделя”, Покритият мост, сградата на училище “Йосиф I”, където е написана песента „Върви, народе възродени”, както и много домове, свързани с дейността на Васил Левски (1837 – 1873) – борец за национално освобождение от турско владичество.
Ловешки зоопарк
Ловешкият зоопарк е е вторият по площ и брой на животните в България. Отглеждат се около 400 животни от около 70 вида. Разположен е в североизточната част на Парка „Стратеш“. Общата му площ е 110 da. Разположен е сред естествена гора и добре поддържана тревна площ с алеи и детска площадка. Достъпът до него е пешеходен и по асфалтов път. Зоопаркът има пряка пешеходна връзка с Паметникът на Васил Левски, Музей Васил Левски и Архитектурно-исторически резерват „Вароша“..jpg)
Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”
Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е единствен по рода си паметник на Балканския полуостров. Изграден е през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен от османско владичество. Паметникът се издига на самото бойно поле, в Скобелевия парк-музей в югозападните покрайнини на града. Сградата на паметника е изградена и довършена само за 11 месеца. Тя е с форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена опасват цялата сграда и символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете – блокадата на града.
Еменски каньон
Покрай Еменския каньон е създадена първата в България екопътека, наречена Негованска, по името на реката. Изградени са мостове, стълби и други дървени конструкции, които правят разходката из каньона достъпна и приятна. В каньона се намира водопад Момин скок - 10м. Под него се образува красив широк вир. Водопадът носи името си от легенда, която разказва за три моми, скочили заедно от скалите на водопада, за да не попаднат в ръцете на гонещите ги османци. В каньона се намира Еменската пещера, която е една от най-дългите в България (3113 м). Установено е, че е била населена през неолита, има находки и от бронзовата, ранно- и късножелязната епоха и античността. По времето на социализма е превърната във ферма за култивиране на печурки, по-късно е била мандра за зреене на сирене, част от военен обект, а най-накрая в нея направили ресторант. Тези приложения на пещерата не се оказали дълготрайни, но във вътрешността й могат да се видят следи от застрояване. Това е единствената пещера у нас, в която има асансьорна шахта. .jpg)
Екопътека Геопарк „Искър – Панега”
Екопътека Геопарк „Искър – Панега” е дълга 8 км. Започва от Луковит и стига до Карлуково. Частта „Панега” включва местността „Котлен”, причудливи скални образувания „Куклите“ и водна пещера. В частта „Искър” са включени три основни обекта – феноменалните пещери „Проходна”, „Задънен дол“ и срутището „Струпаница” и три по-малки – пещерите „Темна дупка”, „Банковица”, „Свирчовица”. Три от пещерите и скалните форми „Струпаница” са обявени за природни забележителности с национално значение. Екопътеката следва поречието на река Панега, която извира в близост и е с необичаен синьо-зелен наситен цвят. По маршрута има пейки, места за пикник, мостове, вити стълби и е подходяща за пикник, барбекю и излет.
Пещера Проходна
Пещера "Проходна" е с най-големия пещерен свод в България – 45 м. Проходна е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана – “окна”. Именно “окната” правят пещерата уникална. Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, окната удивително приличат на огромни очи, които сякаш се взират в посетителите. Неслучайно местното население ги нарича “Очите на Господ”. Гледани под определен ъгъл, дори наподобяват лице, свело поглед надолу, а при влажно време от тях сякаш се стичат “сълзи”. От големия вход се провеждат бънджи скокове.